Information Society Service Providers
Lyuben Todev
Originally shared by Dobrev&LyutskanovLawFirm
Правен режим на отговорността на доставчика на услуги на информационното общество при нарушения на право върху интелектуална собственост
Lyuben Todev ( Адв. Любен Тодев)
Развитието на технологията непрекъснато поставя нови предизвикателства пред защитата на интелектуалната собственост, като в последно време най-голямо значение в тази връзка имат развитието на информационните технологии и разширяването на достъпа до интернет. Произведенията – обекти на авторското право или сродните му права – стават все по-лесно достъпни, като в много случаи този достъп представлява нарушение на тези права.
Но въздействието на информационните технологии не се ограничава с улесняването на достъпа до литературни, научни, музикални и т.н. произведения. Паралелен процес е споделянето на огромно количество нови обекти на авторско право, като все повече хора се превръщат в автори или изпълнители – всяка споделена в интернет снимка или клип, всеки изписан ред представляват интелектуална собственост. Използването на тези обекти е възможно само със съгласието на титуляра на правата върху тях. Същевременно при споделянето на такава информация се намесват и редица посредници, които също обработват информация относно обекти на ПИС – доставчици на услуги по хостинг, социални мрежи, средства за търсене (search engines) и други.
Обработката на информация относно обекти на ПИС винаги съдържа риска да бъде нанесена вреда на правоносителя – на сървъра, поддържан от доставчика на услуги може да се съдържат книги, аудио- и видеозаписи, които се използват без съгласие на автора им. Средства за търсене може бъдат използвани именно за осигуряване на достъп до такива сървъри. Съответно това поставя въпроса дали доставчикът на такава услуга носи отговорност за извършени чрез нея нарушения на правата върху интелектуална собственост.
На пръв поглед отговорът е прост – доставчикът на услуги следва да носи отговорност за такива нарушения, защото е търговец, предоставящ услуги в рамките на своето занятие. Поради обема на тези услуги обаче действителното преглеждане на цялата информация, до която доставчикът осигурява достъп, е изключително трудно. Прилагането на принципа за отговорност за всяко нарушение в случая би означавало по отношение на всяка снимка, на всеки текст предварително да бъде установено кой е действителният им автор и кой има право да ги използва. В резултат издирването и споделяне на информация ще бъде ограничено изключително много. Затова и по отношение на доставчиците на такива услуги е възприето да не носят отговорност за извършени от потребителя на съответната услуга нарушения. Това освобождаване от отговорност не е пълно – доставчикът на услугата е задължен да установява всяко съдържание, за което знае, че нарушава право върху интелектуална собственост. Знанието в случая не се предполага само въз основа предоставянето на услугата – доставчикът на услугата трябва да е прегледал съдържанието, да го е обработил или да е уведомен за него.
Доставчиците на такива услуги обаче по правило работят без оглед на държавни граници, което поставя въпроса правото на коя държава следва да се прилага при преценка дали дадено лице може да използва дадено съдържание или не. Правото на интелектуална собственост е уеднаквено до голяма степен с международни конвенции, установяващи стандарти за защитата му. Всяка държава обаче има свобода да прецени кога е възможно свободно използване на правото върху интелектуална собственост (пример за това са различните режими по отношение правото да се правят снимки със сгради – произведения на архитектурата, като само в рамките на ЕС съществуват 5 различни режима в какви рамки такива снимки са позволени). Така възниква въпросът правото на коя държава е приложима във всеки отделен случай, като за момента еднозначен отговор няма.
Прочетете цялата статия на нашия сайт: https://goo.gl/LlPza8
Legal Regime of the Liability of Information Society Service Providers in the Case of Infringements of Intellectual Property Rights
Lyuben Todev , Attorney-at-law
Technological advances continuously pose new challenges to the intellectual property protection. The most recent developments to this effect relate to information technologies and the broader access to the internet. Works protected by copyright or neighbouring rights become increasingly accessible and, more often than not, this access constitutes an infringement of these rights.
However the impact of information technologies is not confined to the facilitated access to literary, scientific, musical and other works. A parallel process is the sharing of a huge quantity of information, in which ever more people turn into authors or performers as each photo or video, each written line is intellectual property. The use of these works is possible only with the consent of the right holder. At the same time, the sharing of such information involves a number of intermediaries who also process information relating to objects of intellectual property rights, such as hosting service providers, social networks, search engines and many others.
The processing of information relating to objects of intellectual property rights is always fraught with the risk of damaging the right holder, e.g. the server maintained by the service provider might contain books, audio records and videos which are used without the consent of the author. Search engines might be used to ensure access to such servers. Thus the issue is whether the service provider is liable for infringements of intellectual property rights committed through that service.
The answer seems rather simple at first glance: the service provider should be liable for such infringements because he is a trader providing services within the framework of his occupation. However, the sheer volume of these services makes the actual review of all the information to which the service provider grants access extremely difficult. The application of the principle of liability for each infringement in this case would entail prior identification of the actual author of each photograph or each text and of the person entitled to use it. As a result, the information search and sharing would be extremely limited. Therefore the providers of such services are assumed to be exempted from liability for infringements of the user of the relevant service. The exemption is not full because the service provider has the obligation to establish any content of which the provider has knowledge or awareness that it infringes an intellectual property right. The knowledge or awareness is not presumed only on the basis of the service provision as the service provider should have reviewed and processed the content or should have been informed of it.
Generally, the providers of such services work on a cross-border basis and this raises the issue of which national law should be applicable to the assessment whether a person is entitled to use certain content or not. Intellectual property rights are largely uniform with the framework of international conventions which introduce the standards for their protection. Yet, each state is free to decide when the intellectual property right can be used freely. A pertinent example is the difference in the legal regimes regulating the right to take photographs of buildings which are architectural works, where the EU alone has five different legal regimes allowing such photographing. The question is which national law is applicable to each individual case and there is no straightforward answer yet.
Read the whole article on our site: https://goo.gl/iFTRA5
#DobrevLyutskanov #Legal #Articles
